Американският президент Джордж Буш говори пред репортери на пресконференция в Кабул. Снимка: Ройтерс

След два четиригодишни мандата и две войни, в разгара на глобална икономическа и финансова криза, започнала с колапса на системата за ипотечни кредити в САЩ, републиканецът Джордж Уокър Буш, 43-ят президент на Съединените американски щати, напуска Белия дом с по-нисък обществен рейтинг от всички свои предшественици - 65 на сто неодобрение. Контрастът с прекия му предшественик в Белия дом, демократа Бил Клинтън, е поразителен. Клинтън приключи втория си мандат през 2001 година като президента с най-високия в историята на САЩ обществен рейтинг. В края на своето управление той имаше 65 на сто одобрение - при това след скандала “Люински” и процедура за импийчмънт.

За разлика от предшественика си обаче Джордж Буш беше принуден да се изправи пред глобалната действителност още в началото на своя първи президентски мандат. Терористичните нападения срещу кулите на Световния търговски център в Ню Йорк и срещу сградата на Пентагона във Вашингтон през 2001 година поставиха на изпитания американската система за национална сигурност, администрацията и американските ценности. Към края на същата година, вече след началото на войната срещу терористичната мрежа Ал Каида и нейните покровители от движението на талибаните в Афганистан, общественият рейтинг на Джордж Буш отбеляза още един абсолютен за историята на САЩ рекорд - 90 на сто одобрение. “Мисля, че не бях подготвен за война”, заяви Буш в откровено интервю за Ей Би Си. “С други думи, аз не водих кампания с призива - гласувайте за мен, аз ще се справя с нападението. Президентите… една от характеристиките на съвременното президентство е, че неочакваните неща винаги се случват”, каза той.

Погледнато в световен мащаб, Буш си отива от Белия дом като един от най-непопулярните политици с рейтинг на неодобрение от 87 на сто във Франция и Германия и 88 на сто в Испания. Глобалната финансова и икономическа криза създава неразривна връзка между начина, по който САЩ ще решават вътрешните си финансови и икономически проблеми, и отражението на резултатите от тях върху останалата част от света. А това на практика означава, че след себе си Буш оставя съвършено нова политическа среда, в която основните вътрешни проблеми определят отношението на САЩ към света, както и отношението на света към САЩ. Т.е. вътрешните проблеми се превръщат в обект на глобалната външна политика на Белия дом.

Вероятно за пръв път в историята на САЩ един президент си отива, като оставя след себе си доказателства, че светът се върти около Америка, при това не само на теория. Когато САЩ затънат в проблеми, същото се случва и в целия свят. При това не става дума само за икономически проблеми - глобалната война срещу тероризма въвлече в активни действия практически всички американски съюзници и страни, които искат да са американски съюзници.

Показателен е фактът, че войните на САЩ няма да променят курса си след Буш. Неговият министър на отбраната Робърт Гейтс ще остане на поста си и при Барак Обама. За държавен секретар беше номинирана Хилари Клинтън, която, макар и демократ, като сенатор гласува “за” войната в Ирак. Тя е известна с това, че споделя изцяло възгледите на своя съпруг и бивш президент Бил Клинтън спрямо Израел (безрезервна подкрепа) и Иран (решителни намерения Техеран да бъде вкаран в правия път). Дори тези две кандидатури - за два от основните постове в новата американска администрация - са достатъчни, за да очертаят принципно границите на външнополитическото наследство, което Джордж Буш оставя след себе си.

През последните месеци общата тенденция на администрацията на Буш беше да се пристъпи към постепенно изтегляне на американските части от Ирак, без обаче да се определя крайна дата. Обама вече възприе този подход, като обяви първоначално 2010-та като краен срок за американското присъствие в Ирак, но след това направи уговорката, че неочаквани събития в тази страна може да наложат крайният срок да бъде променен.

Сравнението на данните от изборите през 2000 и 2004 година с тези от 2008-ма показва, че и Буш, и Обама са спечелили приблизително с еднакъв брой гласове (51 на сто за Буш и 53 на сто за Обама). Този факт като че ли доказва схващането, че американските президенти не са толкова могъщи, колкото изглеждат. Освен че трябва да се съобразяват с Конгреса, те трябва да се съобразяват и с общественото мнение. При това независимо дали са демократи или републиканци или независими, конгресмените са лоялни преди всичко на себе си и на шансовете да бъдат преизбрани. Провалът на Буш от гледна точка на общественото мнение провали и шансовете на мнозина републиканци да бъдат преизбрани, което остави и Белия дом, и Конгреса под контрола на демократите.

През 2004 година Джордж Буш отказа да приеме влиянието на фактора “обществено мнение” въпреки почти незабележимата разлика в подадените гласове за него и за тогавашния му опонент. Буш прие преизбирането си като национално оправдание за фалшивите аргументи, с които започна войната в Ирак през 2003 година. И именно тази война срина неговия рейтинг дотам, че сега той се оттегля като “проваления президент”, поне в очите на обикновените хора, които - за разлика от политиците - имат свободата да изразят мнението си. На всичко отгоре Джордж Уокър Буш се оказа не особено популярен и като личност, което до голяма степен предопределя - не съвсем обосновано - и оценката за неговите два мандата.

Съдейки по номинациите за постове в бъдещата американска администрация, Барак Обама възприема част от политическото наследство на предшественика си като стабилна база за своето управление. Общата стратегия за излизане от финансовата криза, разработена от министъра на финансите Хенри Полсън и шефа на Управлението за федерален резерв Бен Бернанке, остава непроменена. Статутът на американските части в Ирак се запазва по силата на подписаното с Ирак споразумение. Шефът на Централното командване на САЩ генерал Дейвид Петреъс предложи преговори с талибаните в Ирак - предложение, което би било невъзможно без подкрепата на Белия дом. Напрежението около Иран отслабна, за евентуални твърди мерки срещу Сирия вече не се говори. Първоначалното впечатление, че Обама излиза на политическата сцена с намерението за радикални промени в пълния спектър, се заменя от схващането, че той върви към консенсусна политика, което би било самоубийствено за него, ако наследството на неговия предшественик не създава солидна основа за такъв консенсус.

Оценявайки своето “наследство”, Буш заяви в друго свое интервю, че се гордее с програмата за 15 милиарда долара за борба със СПИН и маларията в Африка и с поевтиняването на медицинското обслужване за възрастните. Той припомни още, че по негово време бяха свалени два терористични режима - в Афганистан и в Ирак, а над 50 милиона души бяха спасени от тиранично управление. Въпреки това той призна, че войната срещу Ирак е била започната на базата на невярна разузнавателна информация. В историята на тази война обаче все още има огромни бели петна и вероятно поне част от тях ще донесат друго оправдание за свалянето на Саддам Хюсеин - самият той разпалил две безсмислени войни, избивал сънародниците си и заплашвал съседите си.

На фона на глобалната финансова и икономическа криза и на проблемите в Ирак и Афганистан останалите нерешени от администрацията на Буш проблеми - Европа, Русия, Близкия Изток - изглеждат второстепенни.

По БТА